Керемидите са сравнително тънки изпечени глинени плаки, които имат извита навътре или плоска форма. Използват се за покриване на покриви на сгради, но също така, още от древни времена, те са били вмъквани в градежа на сградите и особено на църквите, с цел получаване на декоративен елемент – украса. Правели са се в специални работилници за глина, наречени керемидчийници. Дори и до днес има фамилии като Керемидчиеви, които показват, че далеч в тяхната рода някой се е занимавал с този занаят, а една гръцка народна поговорка гласи: „Идва ми като керемида“, което означава, че някому се е случило нещо непредвидено и неочаквано.
Има различни видове керемиди – византийски, римски, френски, средиземноморски, македонски. Византийските керемиди се предлагат на пазара в четири разновидности, според големината: с дължина от 25 см и тежест 1 кг, от 30 см с тежест 1,2 кг, от 40 см и тежест 1.9 кг и от 20 см с тежест 0,8 кг. По принцип са червени на цвят – издържат отлично на всички природни явления и имат високо качество и гаранция, като същевременно притежават класическа визия и придават особен стил на всяка покрита с тях сграда и са изключително лесни за поставяне. Друг вид са тези, които не се надуват, не се изкривяват и се предлагат в голямо разнообразие на естествени цветове. Има и дупчести керемиди, които се поставят навити върху дървените основи на покрива, като по този начин изключват натоварването му с излишно тегло на мазилката, а поставянето им е особено лесно, бързо и сигурно, тъй като по този начин не могат да се отлепят в следствие на бедствени природни явления. Римските керемиди са развитие на византийските и са основните за покриване на сгради. Керемидите от Средиземноморски тип са характерни със средиземноморско очарование, те са тънки и добре оформени, а тези от македонски тип свързват елинистичната традиция със съвременната визия.