Исторически снимки на българския хокей - 1987 г.

Началото на организираното хокейно движение у нас е поставено през 1949 г., когато се провежда турнир по-случай V-тия конгрес на БКП с участието на няколко отбора. През 1952 г. е факт и първият държавен шампионат. Мачовете се играят в Рила, на езерото до хижа “Мусала”. Участващите клубове са само от столицата – “Червено знаме”, “Народна войска” (по-късно – ЦСКА), “Академик”, “Строител” и “Ударник” (под това име се състезава “Славия” в периода 1950-1954 г.). Шампион е отборът на “Червено знаме”, а негов подгласник – “Ударник”.

На столичното първенство през 1950 г. Студентите на “Академик” стават първенци. Липсата на изкуствени пързалки и климатичните условия, не позволяват да се организират редовни първества. Това кара група ентусиасти през 1952 г. да се качат в подножието на хижа “Мусала”, където на едно от рилските езера да поставят началото на организираните първенства. Може би това състезание ще намери място и в книгата за рекордите на Гинес, защото едва ли някой друг е провеждал своето първенство на такава надморска височина! Отборът на “Академик” е в състав : Ангел Анвгелов , Любомир Нончев, Стоян Коларов, Иван Марковски, Валентин Калев, Ромео Антов, Конрад Павловски и Александър Михайлов и се класира на 3- то място.

През 1953г. шампионатът отново се провежда в Рила. Първо е организирано столичното първенство, в което взимат участие 7 отбора – “Червено знаме” , “Ударник” (“Славия”), “Академик”, “Динамо” (“Левски”), ЦДНА (ЦСКА), “Локомотив” и “Строител”.

Любопитни неща са ставали по онова време. Така например, мачът между “Червено знаме” и ЦДНА е прекратен 9 минути преди края на последната част при 2:0 за знаменосците, защото се е …стъмнило. На другия ден срещата е доиграна и завършва 2:1 за “Червено знаме”. Първите четири отбора в подреждането на София – “Червено знаме”, ЦДНА, “Ударник” и “Строител” трябва да играят за определяне на шампиона на страната. От “Академик” обаче не са съгласни и подават жалба след загубата им от “Строител” с 2:3. Жалбата е уважена и “академиците” попадат във финалната четворка за сметка на “строителите”.

На 26 февруари 1953г. тържествено е открито държавното първенство. На церемонията капитаните на четирите отбора-участници издигат флаговете на България и СССР. Напълно в духа на времето около ледената площадка са опънати и огромни портрети на тогавашните първи държавни и партийни ръководители. В хода на шампионата “Ударник” (“Славия”) спечелва и трите си мача и взима титлата.

През 1954г. и столичното, и държавното първенство се провеждат на столичния колодрум. Финалната четворка този път е в състав – “Червено знаме”, ЦДНА, “Строител” и “Ударник” (“Славия”). За втори път титлата става притежание на “Ударник”. В края на същата година става факт поредното безумие. В спортното дружество “Ударник” решават, че хокеят на лед няма да бъде развиван и хокейният клуб е …закрит, въпреки шампионските титли на отбора в две поредни години!

През 1955г. шампион е “Торпедо” (днешен “Локомотив”), а по-нататък се налага хегемонията на “Червено знаме” – неизменен шампион на страната за периода 1956 – 1961г. Изключението е през 1957г., когато не е проведен републикански шампионат.

През 1956 г. същият състав е попълнен с Димитър Тошков, Владимир Алексиев, Иван Венциславов, Тео Ризов, Никола Иванов, Спас Дагоров и Иван Налбантов и се нарежда на 2- ро място, като губи единствено от “Червено знаме”. Поради липса на студено време следващото първество е през 1958 г, а студентите са отново втори.

Исторически снимки на българския хокей - 1963 г.

През 1960 г. с построяването на изкуствената пързалка на стадион “Дружба” се отваря нова страница на хокея. В първенствата участват повече отбори. В шампионата за 1963 г. студентите са трети. В новата генерация са Ивайло Калев, Кирил Симеонов, Иван Янков, Димитър Андреев, Ц в етан Тошков , Дамян Дамянов, Иван и Михаил Георгиеви, Славчо Давидов. През 1960г. е построена първата пързалка с изкуствен лед – зимният стадион “Дружба” ( днешен “Юнак”). Същата година българският национален отбор записва и първия си международен мач – на 25 декември нашите губят от Унгария с 1:7.

През 1963г. пък националите ни участват за първи път на световно първенство – в група “С” (в Стокхолм, Швеция). Постигнати са някои добри резултати – победа над Белгия със 7:3 и равенство с Холандия – 3:3.

През 1962г. “Червено знаме” се влива в ЦСКА и в следващите години до 1967 включително, първенецът се казва ЦСКА “Червено знаме”. През 1968г. се извършват нови преобразувания в спортните клубове и ЦСКА “Червено знаме” се трансформира в ЦСКА “Септемврийско знаме”. Под това име хокейният отбор на “червеното” дружество става шампион за 1969г.

Два извънстолични клуба печелят титлата в края на 60-те години. През 1968 година шампион на България става “Металург” (Перник), а през 1970 – “Кракра” (Перник). От този период е и първият “внос” на чужди хокеисти в наши отбори – трима чехи играят с екипа на “Академик” и двама руснаци – в “Металург”.

Едва след две десетилетия отново чужденци се появяват в българското първенство – през сезона 1989-1990г. четирима руснаци подсилват “Левски-Спартак”, а трима идват в “Славия” .

През 1967г. националният ни отбор за втори път участва на световно първенство – отново в група “С”. Надпреварата се провежда във Виена (Австрия) и българите се представят отлично – победи над Холандия (10:3) и Франция (3:2), а в крайното класиране нашите са трети.

В началото на 70-те години започва изграждането на още две ледени площадки с изкуствен лед в София – стадионите “Червено знаме” (на 4-ти км) и “Славия”. И двата са завършени приблизително по едно и също време – през 1974г. По същото време е пусната в експлоатация и открита пързалка в Стара Загора. През 1979г. и Перник се сдобива със свой зимен стадион.

През 1975г. София за първи път е домакин на световно първенство за мъже! Нашите приемат отборите от група “С”. България се класира на второ място и добива право на участие в група “В” на следващата година. От това време е и абсолютният рекорд по зрителска посещаемост на хокейна среща у нас. Около 8000 души наблюдават мача с Норвегия (2:2) на ст.”Славия” (тогава пързалката на “белите” е открита и разполага само с покрив над леденото поле).

1976г. е историческа за българския хокей – националите играят за първи и единствен път на Олимпиада (в Инсбрук, Австрия). Регистрирани са 6 загуби от 6 мача. Същата година първа хокейна титла в историята си взима столичният “Левски” (тогава клубът носи името “Левски-Спартак”). Следва серия от няколко шампионски титли за левскарите – 1978-1982г. (през 1977г. шампион на България не е излъчен).

През 80-те години на миналия век шампионатите у нас са оспорвани, а три отбора са с изравнени възможности – ЦСКА, “Левски-Спартак” и “Славия”. В началото на същото десетилетие е построен Зимният дворец на спорта в Студентски град в столицата.

Една от сензациите на Олимпиадата в Лейк Плесид (1980) е победата на младият студентски хокеен тим на САЩ над абсолютния фаворит СССР. Срещата между двата отбора става световно известна с прозвището “чудото на леда”. На финала американците побеждават Финландия и взимат златните медали.
През 1981 г. студентите още веднъж достигат до бронзовите медали.

“Червените” печелят първото място през 1983 и 1984г., а 1985г. носи първа титла за “белите” след 31-годишна пауза. През 1986г. ЦСКА отново е шампион и едва ли някой тогава е предполагал, че тази титла ще бъде последна (засега) в историята на армейците!

След 1987г. за период от 20 години първото място у нас е било притежание само на два отбора – “Славия” и “Левски”. “Синьо-бялата” хегемония бе разчупена едва през 2006г., когато хокеен клуб “Академика” триумфира с титлата.

В началото на 90-те години хокеят на лед се намира в подем и в старата българска столица – Велико Търново. Апогеят е достигнат през 1994г., когато изграденият в града зимен стадион става арена на финалите на републиканското първенство за деца до 14г. Местният тим по хокей на лед “Етро-92″ става шампион, надигравайки столичните “Славия” и “Левски”. Домакините изиграват и две контроли с връстниците си от “Цървена звезда” като записват загуба (3:4) и победа (4:3).

През 1995г. София за втори път е домакин на световно първенство за мъже – отново в група “С”. Участват 9 отбора, които са разделени в три групи по три тима. Нашите са в група с Китай и Казахстан. България губи от Китай с 2:4 и от Казахстан с 1:8. Двете загуби изпращат националите ни да играят за оставане в групата заедно с Югославия и Словения. Регистрирани са нови две загуби – 0:6 от югославския отбор и разгромно 1:14 срещу словенците. Пораженията означават само едно – българският отбор изпада в група “D”. В следващите три години – 1996, 1997 и 1998г. националите ни играят в тази група. Едва при участието си през 1998г. в ЮАР те печелят първото място и се връщат отново в група “С”.

Източник: Sportandlife.net

Снимки: БТА,  hokey.dir.bg