Воденето на топката се извършва чрез леки удари по топката с единия или с двата крака последователно. Топката може ла се води с горната, горно-вътрешната или горно-външната част на ходилото, а така също с върха на ходилото и с вътрешната му част. В зависимост от условията и създадената игрова ситуация състезателите трябва да използват следните способи при водене на топката:

1. Водене в крачка – топката се контролира така, че през цялото време да се намира между краката на водещия, като ударите по нея се извършват със задния крак. По такъв начин състезателят може да пази топката от атакуващия го противник. От тактическа гледна точка този
способ трябва да се използва главно пред вратата на противника в условията на
непосредствено противодействие от страна на противниковия състезател. Принудителният и непрекъснат зрителен контрол върху топката, непосредствената намеса на противника затрудняват воденето и пречат за бързото придвижване и правилната оценка на обстановката на терена. В повечето случаи този способ е по-целесъобразно да бъде заменен с подаването на топката към открил се партньор.

2. Водене на топката с отдалечаването и до 1-1,5 м от водещия. Използва се в случаите, когато състезателят не е непосредствено атакуван от противник.Този способ на водене позволява по-бързото придвижване, тъй като при него по-лесно се осъществява контролът върху топката. Ще отбележим, че поради лекотата на изпълнение този способ се използва от много състезатели. Трябва обаче да се имат предвид главно две неща: продължителното водене на топката дава възможност на противника да се прегрупира; задържането на топката от един състезател много често затормозява движението на партньорите, особено когато то се извършва неправилно.

3. Спринтово водене – това е най-бързият способ на водене на топката. Неговата същност се заключава в това,че върху топката се нанасят силни удари, тя се отдалечава на 6-7, а понякога и на повече метра, което позволява на водещия бързо да се придвижва. Използва се главно при пробивите по крилата (фланга) или през центъра. От съществено значение е и способността за точна оценка на възможностите от страна на водещия. Много често неточността на тази оценка води до грешки – топката напуска очертанията на терена, овладява се от защитника или от вратаря на противниковия отбор. Добрият състезател по футбол трябва да владее и трите способа и рационално да ги използва в зависимост от условията и постоянно изменящите се игрови ситуации. Основните изисквания при воденето на топките са: да се извършва без зрителен контрол. Това на практика означава, че топката е в полето на периферното зрение, което позволява на водещия лесно да оценявасъздадената обстановка, предопределяща ефективността на последващите действия – подаване към партньор, индивидуално преодоляване на противник или удар във вратата с различна скорост, постоянно сменяйки ритъма и темпа на движението, което е от особено значение, когато воденето е съчетано с изпълнение на финтово движение.

Най-често допусканите грешки при воденето са:

1.Неправилно нанасяне на ударите по топката.

2. „Забиване” на главата надолу, непрекъснат зрителен контрол на топката.

Посочените грешки водят до загуба на контрола върху топката или до нейното отнемане от страна на противника. За различните състезатели обаче причините за допускането им не са еднакви. Те могат да се дължат на следните фактори: недостатъчно добро „чувство за топката”, което пречи за ефективен контрол; недостатъчно техническо умение, което предизвиква излишна концентрация на вниманието на футболиста върху изпълнението на воденето; неумение да се оценява конкретната игрова ситуация или условията на игра; неправилна  оценка  на собствените физически  възможности  главно  по отношение на скоростните качества; неумение да се дозира силата на удара.