Фигурно пързаляне в Бруклин 1862 г.

Били необходими сто години, за да бъдат разработени почти всички сегашни задължителни фигури и основни технически средства за тяхното използване. Във всеки случай , книгата “ Изкуството на пързалянето с кънки”, издадена в Глазгоу с автори Д. Андерсон, президент на Клуба на кънкобегачите от този град, Х.Уандервел и Т.Максуел от Лондон, вече съдържа описание на всички осморки, тройки, кръгове и други елементи, без които днешното фигурно пързаляне е немислимо. Фактът, че почти всички задължителни фигури са били създадени във Великобритания, се обяснява с това, че именно тук са възникнали първите клубове на кънкобегачите ( Единбург 1742 год.) и са разработени първите официални правила на състезанията.

В САЩ и Канада също се организарали многочислени Клубове на фигуриста, разработвани са нови модели кънки, създадена е своя школа на техника.

Kогато в Европа през 60-те години на ХІХ век пристигнал най-добрият фигурист на САЩ Джексън Хайнц, то станало ясно, че дори най-опитните от домакините имат какво още да научат от него.

Ето какво написал за пристигането на Хайнц в Европа Н. Панин – Коломенкин: “Още през 1864 година в Европа пристигнал американският фигурист Джексън Хайнц , който станал основател на познатата ни съвременна фoрма на изкуството на фигурното пързаляне, съвършено изключителна по красота и естествена лекота, по ритъм и музикалност на движенията, са се развивали както изглежда напълно самобитно. Освен това, в областта на техниката именно той показал за първи път в Европа, че скоростта не зависи само от инерцията след отблъскването, а при всяко завъране на тялото,свързано с опъването и свиването на коляното на опорния крак, може да се получи ново постъпателно движение. Този важен принцип на съчетаване на всички похвати на Дж. Хайнц, се оказал фактор с голямо значение. Но най-голямата заслуга на Хайнц била в това, че той като истински художник, напълно е притежавал онова чувство на мярка, което категорично е преграждало пътят към крайностите, той разбирал, че естетическата страна не бива да се пренася в жертва на чисто спортно-техническата, че точността, увереността и бързината трябва да се съчетават с красотата, свободата и естествеността, и успял да издигне своето изпълнение на ниво истинско изкуство, непреодолимо завладяващо зрителя със своята емоционалност. Благодарение на това, той показал на изумените европейци съвършено неочакваните възможности за изпълние на свързани последователно изключително стремителни фигури и елементи, ритмични танци в красиви постановки и грациозни движения на тялото. Влиянието на неговото изкуство било колосално. То дало онзи тласък, който предизвикал огромен качествен скок, който в последствие довел до образуването на нова форма на изкуството – международен стил.”

Също така Хейнц се представил и в Петербург пред изключително много зрители, сред които били, разбира се, и фигуристи, които възприели много от това, което деменстрирал най-добрия за времето си фигурист.

Сред зрителите бил и Алексей Павлович Лебедов – този руски фигурист, чието майсторство винаги е предизвиквало уважението и на най-добрите фигуристи. Именно Лебедев станал победител на няколко големи турнира, включително и на състезанията през 1890 год. в Петербург, където взели участие най-силните фугуристи в света. В тях участвали шампионът на САЩ Л.Руменщайн, шампионът на Германия Ф.Кайзер, най-добрите фигуристи на Швеция, Австрия и Финландия. По своя състав това фактически е било световно първенство. Победата, която спечелил А. Лебедев, демонстрирала не само калиграфска точност при изпълнението на задължителните фигури , но и превъзходна волна програма, наситена с артистични открития, поразяващи със своята хармоничност. Лебедев не скрил, че дължи своя успех на дружбата с известни художници, които със своите съвети, с особеното си виждане и разбиране на пластичността са му помогнали да създаде необикновена волна програма.

Победата на този турнир дава повод на много спортни историци да считат А.Лебедев за първи неофициален световен шампион. Успешните състезания в Петербург ускорили създаването на Международен кънки съюз (1892 год.) и последвалите първи шампионати на Европа и света.

На пързалката в Юсуповската градина край Петербург се провело и първото световно първенство по фигурно пързаляне. Победител в него станал фигуристът от Мюнхен Хилберт Фукс. В първенството взели участие само мъже – общо четирима. Чак десет години по-късно, макар и неофициално в световно първенство взимат участие и жени. За първа шампионка през 1906 год. била провъзгласена М.Сайерс. Първото официално световно първенство за жени било проведено през 1924 год. Оттогава и до ден днешен организатор на световни първенства е Международният кънки съюз. Спортните и танцовите двойки се появяват в програмата на световните първенства много по-късно.

Чак през 1908 год. се състои първото първенство за спортни двойки. И този път световното първенство е проведено в Петербург. Немските фигуристи А. Хюблер и Г. Бюргер влизат в историята като първите носители на златни медали при спортните двойки. При танцовите двойки първите медали са раздадени през 1952 год. в Париж. Най- силни се оказали англичаните Д. Уестуд и Л. Деми.

Първоначално световните турнири събирали само няколко фигуриста. Популярността на фигурното пързаляне растяло с фантастична бързина, и през 1903 год. състезанията между фигуристите за пръв път биват включени в програмата на VІ Олимпииски игри, проведени в Лондон. Тогава олимпийците се състезават на изкуствен лед. Първата пързалка с изкуствен лед е построена в Англия през 1876 год. Първи олимпииски шампиони при индивидуалното пързаляне през 1908 год. станали М.Сайерс ( Великобритания), У Салхов ( Швеция), при спортните двойки А. Хюблер – Г. Бюргер ( Германия). Фигуристите сами за себе си чертали фигури , които с помощта на кънките пренасяли на леда.