Начинаещите избягват бекхенда, защото грешат или връщат къ­со и слабо топката. С много бързопридвижване на краката и преду­гаждане, шампионите и добрите играчи успяват да завършат или да затруднят противника си с “убийствен” форхенд. Докато за начина­ещите това е много труден удар, за средно напредналите и по-доб­рите играчи този удар остава по-лесен за изпълнение, тъй като при замаха назад естествено се включва обръщането на раменете и изви­ването на бедрата (Бекер, Едберг, Корда и др).

 

 

Захватът на ракетата за бекхенд с една ръка е източен. Както при форхенда, и тук мощта на удара се получава с включване развиването на бедрата, гръдния кош, маха на ръката и пренасянето на тежестта от задния на предния крак на свити колене.

В подготвителната фаза раменете се за­въртат назад, заедно със завъртане на зад­ния крак и изнасяне на ракетата с елип­совидна примка отстрани на тяло­то. Движенията при подготвител­ната фаза са неколкократно по-бав­ни в сравнение с тези при удара. При ударния мах се прави крачка напред към топката С предния крак, пренася се тежестта на тялото Върху него, довършва се примката назад, като главата на ракетата пада под китката и ракетата се на­сочва напред и нагоре, за да получи максимална скорост в точката на контакта с топката, намираща се на височината на талията срещу предния крак. Необходимо е топката да се води от ракетата, изос­таваща от китката и перпендикулярна на терена. В края на маха ракетата се изнася далеч напред, на височината на главата, а ръката на височината на раменете.

 

 

В завършващата фаза на удара, ръката и ракетата минават настра­ни и играчът застава с лице към мрежата, като ракетата сочи назад или надолу. За да не се бие само с ръка до края на движението, запаз­ва се ръката по продължение на линията на раменете. При бекхенда тряб­ва да се избегне въртенето на тялото, което се осъществява с блокира­не на задното рамо до момента на завършване воденето на топката.

Форхендът и бекхендьт се различават по това, че при удрянето на топката ръката при бекхенда е изпъната в лакътя, а при форхенда е ле­ко сгъната. Хватовете също са различни, за по-добра опора при удара.