Скок на дължина – е естествено упражнение със скоростно – силов характер. Системните занимания с този начин на скачане спомагат за развитието на бързина и взривна сила. Скоросно – силовия характер на двигателните действия възпитава у занимаващите се умения за максимална концентрация на усилията и пълноценната им  реализация в определен момент. Скокът на дължина е сложно пространствено ациклично двигателно дейисвие, но в опростена форма може да се практикува от най-ранна възраст. Затова той е включен в началната степен на обучение.

Скок на дължина

Скокът на дължина е цялостно двигателно движение, разделя се на 4 части : засилване, отскок, летеж, приземяване. Всички части  на тялото са свързани помежду си.

Засилване – задачата за засилване е да се набере максимална скорост в  последните крачки преди отскокът. Дължината на засилването зависи от ръста на състезателите, от пола, от етапа и степента на подготовка, от възможностите на състезателя да набере максимална скотост за по-кратко време. От изходно положение, което състезателя заема преди засилването, и от изпълнението на първите няколко крачки, до известна степен ще зависи настройката на състезателя за  скока и точността при при поставянето на оттласкващия крак върху дъската.

В момента, когато обувките докоснат пясъка, краката са почти изправени, след което следва амортизация в колените стави и “вкарване” на таза напред. При “ножицата” след отскока маховият крак, разгъвайки се в колената става, се отпуска свободно надолу. Оттласкващият крак свит в коляното, се изнася напред. Ръцете се движат синхронно с краката, извършвайки кръговото движение.

Скок на дължина

В подготовката за приземяването и двата крака се разгъват в коленните стави, а тялото се навежда силно напред. След докосването на пясъка с петите следва амортизация в коленните стави и  “вкарване на таза” както при “дъгата” всички движения на отделните части на тялото по време на летежната фаза спомагат за запазване на равновесието на скачача и за по-ефективно приземяване.

Обучението на тази дисциплина трябва да започне след усвояване на техниката на спортното бягане и развитието в определена степен на необходимите физически качества ( бързина, динамична сила, ловкост, гъвкавост). Необходимо е в процеса  на обучение спортиста да се съобразява с основните дидактически принципи: от основното към второстепенното, постепенност и достъпност в натоварването.