Скок на височина – е ациклично упражнение със скоростно – силов характер. Той е една от най–популярните и интересни леко атлетически дисциплини. Съществуват няколко начина за скачане : 1 ножица, 2 двойна ножица, 3 странично претъркалящ, 4 коремно претъркалящ, 5 „”фосбъри”.

Скок на височина

Скок на височина начин “фосбъри” -  при този начин на скачане  се създават по – благоприятни условия. Освен това той сравнително по–лесно се усвоява  от децата и чрез него по–бързо се постигат високи резултати.

Обучението може да започне още от 10 – 11 годишна възраст. Скокът на височина начин „ фолфъри” се състои от 4 части : засилване, отскок, летеж и приземяване. Това разграничаване е само условно, за по-детайлно изучаване на отделните елементи от техниката. Тези части са свързани помежду си и взаимно се обуславят. Неправилното в техническо отношение може да наруши цялостната картина на скока.

Засилване – целта на засилването е да се небере оптимална скорост за ефективно изпълнение на  следващата фаза от отскока. Характерно за този начин на скачане е дългообразното засилване и по–голямата скорост в сравнвние с коремнопретъркалящия начин.  Първата част на засилването се изпълнява почти по права линия, а само следните 3 крачки по дъга. Засилването започва с  широки свободни крачки. Скоростта нараства плавно. Последните 3 крачки се изпълняват в типичнив за скока на височина ритъм. Последната крачка е по- къса и значително по–бърза от предпоследната. При навлизането в дъфата наклонът на тялото  към центъра на дъгата и положението на раменете позволяват на скачача да  противодейства на центрfбежната сила, възникнала при бягането по дъга, и спомага за осъществяването на ефективен отскок.

Скок на височина - фосбъри

Скокът започва с активно поставяне на оттласкващият крак в/у пистата малко встрани от посоката на засилване на цялото стъпало. Следва амортизация в глезeнните стави и в коленните стави, предизвикана от тежестта на тялото, по време на маховият крак, свит в коляното, с бързо и енергично движение преминава съвсeм близо до оттласкващия крак и увличайки таза, се изнася високо напред и нагоре. Колкото по кратко  е времето за амортизация, колкото по енергична  е работата на маховия крак, толкова по–пълeн и мощен ще бъде скокът. Синхронно с движението на маховия крак, ръцете свити в лакътните стави, се изнасят напред и нагоре. В последната част на отскокът, отскачащият крак е  е напълно разгънат. Ефективното изпълнение на отскока придава на тялото съответната треакторияи обуславя ротация около надлъжната му ос, което осигурява  пролдоляването на летвата по най–икономичен начин. Завъртането на тялото около надлъжната ос започва още при поставянето на оттласкващият крак на замята. По силата на реактивните движения скоростта се предава на маховия крак и на горната част на тялото, която, продължавайки да се движи, придава на цялата система ротация около надлъжната ос. За завъртането на тялото около надлъжната ос и обръщането му с гръб към летвата важна роля играе и активната работа на маховия крак по време на скока.

Летежна фаза. В първата част на летежната фаза маховият крак, свит в коляното, е все още изнесен високо, тялото е почети във вертикално положение, с гръб към летвата. Оттласкяащият крак виси свободно надолу, ръцете са свити в лактите, изнесени на височината на главата, линията на раменете е успоредна на летвата. В следващата част на летвата маховият крак се отпуска свободно надолу. Ръцете се отпускат от двете страни на тялото, главата е обърната към водещо рамо, а брадата е насочена към гърдите. Оттскачащият крак леко се сгъва в коляната става. Тялото се “пречупва” благодарение на  което раменете и трупът преминават от другата страна на летвата. В тази част на летежната фаза  тялото наподобява дъга, при която най-високата й част е коремът, а най-ниската – раменете и стъпалата на скачача. При приземяването  скачачът “посреща” скочището с раменете и с горната част на трупа. Ръцете се изнасят напред и нагоре. Главата е повдигната, а брадата – насочена към гърдите. Наличието на меки постелки и технически правилното изпълнение на скоковете осигурява пълна безопасност.

Скок на височина

Някои особености на този вид скачане:

1. за усвояване  на техниката и постигането на високи резултати  в скока на височина, начин „ фосбъри „  е необходимо развитието на бързина, ловкост, сила и подвижност на тазобедренитте стави и гръбначният стълб

2. този начин на скачане предявява към занимаващите се по-големи изисквания към гръбната мускулатура, гръбначния стълб и раменния пояс

3. при няправилно приземяване или недостатъчна физическа подготовка е възможно да се получат увреждания на гръбначния стълб или шийните прешлени.