Техника на водене на топката при баскетбола

Воденето на топката (дрибъл) се прилага в играта при различни случаи : за пробив към противниковия кош, за изнасяне на топката напред, за преодоляване на плътна защита, при бърза атака към противниковия кош, при провеждане на заучени комбинации в нападение, за извеждане на топката след сполучлива борба под коша и т.н.

Воденето се осъществява с последователни меки тласъци на топката с една ръка надолу и напред. Основните движения при воденето се осъществяват от лакътна и киткена става.

Различават се главно два вида водене на топката: ниско залъгващо водене и високо атакуващо водене.

Ниско водене – прилага се при по-малка скорост на движение за преодоляване съпротивата на противника на малки участъци от игрището. При това водене топката отскача сравнително ниско и нейното движение се контролира главно от пръстите и китката на водещата ръка.

Високо водене – прилага се при голяма скорост на движение с цел изпреварване на противника или използване на свободен терен на придвижване. Характерно за него е , че тялото е по-изправено, главата е повдигната и топката се насочва към пода под по-остър ъгъл и по-силно.

По време на воденето на топката е необходимо не само да се изменя скоростта, но и лесно да се променя посоката на движение. Това се налага особено при водене с цел изнасяне на топката напред при активно съпротивление на противников играч.

В хода на играта воденето на топката винаги е свързано с други технически похвати – спиране, ловене и подаване, стрелба в коша.