Футболната топка

0
52

Топката на китайците е от кожа, пълна с кълчища. Египтяните от времето на фараоните я правят от слама или плява и я обвиват в цветен плат. Гърците и римляните ползват надут и зашит бичи мехур. Европейците от средновековието и ренесанса си оспорват овална топка, пълна с косми. Измайсторената от каучук топка в Америка е скоклива както никоя друга.

Гуменият балон (плондер), надут с помпа и покрит с кожа, се ражда в средата на миналия век,

благодарение на изобретателността на Чарлз Гудиър, американец от Кънектикът. А благодарение на изобретателността на Тосолини, Валбонеси и Поло, трима аржентинци от Кордоба, доста по-късно се ражда топката без връзка. Те измислят плондера с клапа, който се надува с помпа, и от Световното първенство през 1938г. вече е възможно футболистите да стрелят с глава без да им излизат цицини от връзката, която пристяга топката

Към средата на ХХв. топката е кафява. После – бяла. В наши дни вече може да се срещнат всякакви възможни комбинации от цветове. Обиколката ѝ е седемдесет сантиметра; покритието ѝ е от полиуретан върху полиетиленова пяна. Водонепромокаема е, тежи по-малко от половин килограм и лети по-бързо от старата кожена топка, която става просто невъзможна за игра в дъждовните дни.

Наричат я с много имена: кълбо, снаряд, глобус, сфера. А в Бразилия например никой не се съмнява, че тя е от женски пол. Бразилците я наричат „дундичка”(gorduchinha), “момиченце”(menina), и ѝ дават имена като Марикота, Леонор или Маргарита.

Ди Стефано дори ѝ издигна паметник пред входа на дома си – бронзова топка с табела, на която пише: „Благодаря ти, мила.”

Тя е предана. На финала на Световното през 1930г., всеки от двата отбора настоява да играе със собствена топка. Мъдър като цар Соломон, съдията решава първото полувреме да се играе с аржентинската топка, а второто – с уругвайската. Аржентина печели първото полувреме, Уругвай – второто.

Но топката може да капризничи и понякога не влиза във вратата, защото във въздуха си решава нещо друго и се отклонява. Много е докачлива. Не понася само да я подритват или да я отпращат с отмъстителен устрем. Изисква да я милват, да я милват, да я успокояват с гърдите си, да я прикоткват в краката. Гордае, даже донякъде суетна – и не без причина: много добре знае, че душите на мнозина се пълнят с радост, когато се издигне грациозно, както и че когато падне лошо, не по-мало на брой души се свиват от мъка.