By 06.08.2010 0 Comments

Воле в тениса

След заучаване на ударите по отскочилата топка тенисистът усвоява волетата, които са удари от въздуха. Те са най-атрактивните удари в тениса, особено когато се изпълняват от добри играчи. Играят се обикновено близо до мрежата. Без тях тенисистът не може да изпълни тактическите варианти на играта при атака, контраатака и отбрана в близост до мрежата. На пръв поглед това не са трудни удари поради късата подготовка и водене на топката, но по-малкото време, с което тенисистът разполага, голямата скорост и въртене на идващата топка, ги правят трудни за отразяване

Воле в тениса

На практика волето се изпълнява почти без замах, особено при бързи топки. Скоростта на отразената топка се получава от скоростта и на идване и от скоростта на ракетата в момента на удара. Топката се удря пред тялото, колкото може по-близо до мрежата, а ракетата е зад топката и се движи в желаната посока на пласиране. Коленете са силно свити, а тенисистът се оттласква от задния на предния крак, като самият контакт с топката се осъществява, когато краката на тенисиста са отделени от земята, т.е. във въздушна фаза. Сивата на ракетата е винаги над китката. При високите волета тя е леко закрита към земята и ударът е надолу; при волета та над мрежата тя е перпендикулярна на терена, а при ниските е наклонена и открита нагоре, почти хоризонтална, когато топката е на нивото на терена. Има обаче и играчи, които изпълняват средно високите волета подсечено, с открита ракета.

Хватът за форхенд и бекхенд волета при напреднали играчи е континентален, което позволява изпълнението им при бързата размини ма топки без смяна на хвата. За начинаещите се препоръчва изпълнение на волета с източен хват за форхенд и източен за бекхенд, което ги улеснява при заучаването и изпълнението на ударите.

При волета раменете се обръщат под ъгъл 30″ до 40″ спрямо мрежата, предмишнишицата се отвежда назад и нагоре, а главата ма ракетата е над китката, като ракетата не преминава над линията на раменете и е на височината на очите. Китката е разгъната и стиска здраво ракетата, за да се получи сила и точност при удрянето. След това ракетата и цялата ръка се придвижват напред с късо и бързо движение, а едновременно с това другият крак прави крачка напред. Топката се взима много по-напред, отколкото при форхенд и бекхенд, а очите на играча следят топката до съприкосновението й с ракетата. Ударът завършва чрез тласкането на топката 10 до 30 cm в желаната посока, към която ракетата остава с леко открита повърхност. При форхенд воле ръката може да бъде леко сгъната в лакътя до края на удара, а при бекхенд воле обикновено тя е разгъната в лакътя още по време на удрянето. При волетата на топката се придава обикновено долно въртене. Горното въртене се среща рядко, и то предимно при високи и бавни топки. Това са много рисковани и неточни волета поради необходимостта да се направи замах за придаването на спин, което ги прави неудобни при начално обучение. Волетата, както и останалите удари в тениса, се изпълняват на свити колене, така че очите на играча и топката при удара да са на близки нива. Колкото топката е по-близо до терена, толкова коленете са по-свити, ракетата – по-отворена и подсичането на топката – по-силно. Стоп волетата се изпълняват близо до мрежата с късо, силно подсичане на топката или отдръпване на ракетата назад, за убиване скоростта на идващите топки. След доброто им изпълнение топката отскача ниско без постъпателно движение.

Волетата обикновено се изпълняват с една ръка. като свободната ръка помага за правилното отвеждане на ракетата и обръщане на раменете, а в удара – за блокиране въртенето на раменете.

Най-характерните грешки, допускани при воле

* при изпълнение на удара очите са насочени към мястото на пласирането, а не към топката;
* прави се голям замах назад с раменете, ръката и ракетата;
* главата на ракетата е под нивото на китката при всички фази на удара;
* топката се взима много пред или зад тялото;
* ракетата е много над или много под топката, което налага придаването на силен спин и не осигурява добра скорост и контрол;
* плоскостта на ракетата е силно открита или закрита при изпълнението на средните по височина волета – коленете не са сгънати, а тялото е наведено;
* топката се удря много близо или далеч встрани от тялото;
* не се правят крачки за взимане топката по-високо и по-близо до мрежата, китката не е стегната и ударът не е с рязко и късо водене;
* бързите топки се бият силно, а бавните – слабо;
* не се влага тежестта на тялото в удара.
* топката се „чука“, а не се води и тласка.

About the Author:

Post a Comment

*