Групови тактически действия в нападение – заслон в баскетбола

0
371

Нападателната игра в повечето случаи се изгражда върху взаимодействията между двама-трима състезатели, които в определен момент решават конкретна задача. Това взаимодействие между двама или повече състезатели в определена последователност, съобразно мястото и времето, е тактическа комбинация.

Характерно за съвременния баскетбол е играта с използване на заслон (прикритие). Това са такива взаимодействия, които целят освобождаването на даден нападател чрез временно забавяне действията на защитника или удължаване на пътя му.

Различните автори дават различна класификация на заслоните. Но най-общо те се делят на три групи в зависимост от положението на играчите, на които се поставя заслонът, и от по нататъшните действия на тези, които поставят заслона:

1. Заслон на играч на място (със и без топка)

2. Заслон на играч в движение (със и без топка) – насрещен или съпровождащ.

В зависимост от местоположението на играча, поставящ заслона, той бива:

  • преден
  • заден
  • страничен

В зависимост от броя на играчите, поставящи заслона, се различават:

  • единичен
  • двоен и т.н.

При поставяне на серия от заслони има верижен заслон.

3. Заслон последван от атака – когато играча, който напада атакува коша.

Успехът на заслона до голяма степен зависи от техниката на поставянето му. Често пъти този, който поставя заслона, извършва лично нарушение.

Усвояването и прилагането на играта със заслони спомага не само за увеличаване на ефективността на нападателните действия на отбора, но и за организирана борба срещу тях в защита.