Болести като хроничен ентероколит, язва на стомаха, синдром на раздразнените черва, авитаминоза, алергичен дерматит и много други са пряко следствие от нарушена микробиоценоза. Ползите от приемането на полезни микроорганизми са тествани в хилядолетната практика на използване на ферментирали млечни продукти и ферментиране на селскостопански продукти. Кумис, кефир, гроздово вино или кисело мляко често се свързват с дълголетие и здравословен начин на живот.
Първото сериозно научно изследване, което привлече вниманието на научната общност към този проблем е на И.И.Мечников. Той е първият, който успява и експериментално доказва благотворното въздействие върху човешкото здраве на чистата култура на българската млечно кисела бактерия. Основа на концепцията на Мечников е използването на лактобацили за унищожаване на така наречената гнилостна чревна микрофлора. Така започва употребата на пробиотик за възстановяване нормалната дейност на стомашно-чревния тракт.
Като се има предвид положителния ефект от използването на пробиотика и способността му да влияе на човешкото тяло чрез елиминиране на инфекциозен агент, подобряване на храносмилането, на дейността на отделителната система и др., възможно е да се приложат превантивни програми, насочени към значително повишаване нивото на здравето на хората.
Най-важни са следните области на превантивна дейност с използване на пробиотик:
- профилактика на сърдечно-съдовите заболявания;
- профилактика на инфекциозните заболявания;
- профилактика на диабет и остеопороза;
- профилактика на стомашно-чревни заболявания.
С примането на пробиотик се нормализира микрофлората на червата. От особено значение е неговия прием при употреба на антибиотици, защото се унищожават и част от полезните бактерии. Укрепва се имунитета и се повишава общия тонус и работоспособността на човека.
Пробиотиците не трябва да се вземат с цел да се замени микрофлората на пациента с пробиотичен щам, а за да се възстанови собствената нормална микрофлора за ограничен период от време. Не трябва да се извършват никакви терапевтични или хирургически ефекти, които могат да нарушат микробната биоценоза на червата или на други органи и системи без използването на пробиотици.
Пробиотикът трябва да бъде включени в дневния хранителен режим не само на пациентите за лечение на съществуващи заболявания, но и в ежедневната диета на здрави хора с цел предотвратяване на заболявания на стомашно-чревния тракт, инфекциозни заболявания, атеросклероза и заболявания на сърдечно-съдовата система, диабет, остеопороза, – т.е. за да се подобри общото ниво на здравето.