Прехвърлящ удар в тениса

0
277

Лобът е удар, който се използва, когато играчът е затруднен от дълбоки и силни, добре пласирани удари, които го изваждат от корта и не му позволяват да заеме подходяща позиция за следващия удар. Той се използва и срещу противник, който често излиза на мрежата, за да го държи на разстояние от нея и да намали ефективността на волетата му. Прилага се и тактически като средство за нарушаване на ритъма на играта с редуване на силни удари, скъсени топки и лобове.

Когато лобът се изпълнява вътре в корта, той е офанзивен, а извън него – дефанзивен . Офанзивните лобове се изпълняват с лифтиране на топката и са известни като топспин лобове. При изпълнението им противникът трябва да е изненадан, тъй като този лоб се изпълнява ниско, а ако бъде предугаден, с отстъпване на няколко крачки от атакуващия играч, може да бъде завършен със смач. Струнната повърхност при замаха назад е затворена, а при удара се отваря и с рязко движение нагоре на ръката и на китката се изчетква топкатa и така се получава топспин . Завършекът на ракетата може да бъде над дясното или над лявото рамо . Топката отскача бързо след падането и става недостижима. Топспин-лобът се изпълнява от най-добрите играчи в света, особено успешно с форхенд и бекхенд с две ръце.

Дефанзивният лоб, подобно на офанзивния, се изпълнява с източен хват за форхенд и източен хват за бекхенд. При него топката се удря с отворена ракета, плоско или сечено, и се дава голяма височина над мрежата. За доброто му изпълнение топката се удря напред и нагоре, като ракетата я води дълго и високо над главата на играча. Необходимо е краката да се сгъват повече в коленете и по-енергично да се изправят при удара. Любителите и средните играчи използват предимно дефанзивния лоб. Начинаещите също започват с изучаването на плоския и сечен лоб. С усъвършенстване на техниката си играчите започват да търсят усвояването на офанзивен топспин лоб, който е единствено ефикасен в съвременния бърз и мощен тенис.

Лобовете като правило се вдигат над обратния удар на противника. Те трябва да са съобразени с много обстоятелства, като посоката и силата на вятъра, положението на слънцето или характера на осветлението в залата. С това се подобрява тяхната ефективност, намаляват се грешките и противникът е максимално затруднен.

Най-характерните грешки, допускани при лоб

  • ненавременна подготовка за удара с изправени колене;
  • недостатъчно съпровождане, подсичане или изчеткване на топката;
  • даване на неподходяща височина на топката според вида на лоба и положението на противника;
  • липса на изненада при офанзивен лоб.