Поява на кънките, първи стъпки в пързалянето върху лед

0
110

Според някои литературни източници най-старият чифт “кънки”, намерен на дъното на швейцарско езеро, датира от 3000 г. пр. Хр. Кънките са били направени от кости на долен крайник на големи бозайници. В края на всяка кост са били пробити дупки, през които са били промушени кожени ремъци за завързване. В архаичния холандски език съществува дума за кънка, която буквално означава “кост на крак”.

Още в ръкописи от 12 век се срещат съобщения за примитивни кънки от кости, които били карани от древните жители на Лондон.

За подобен род кънки много е споменавано в скандинавския епос. Кънки от кости били намерени при археологически разкопки на териториите на много страни в Европа, например Швейцария. Разбира се, притежателите на такива кънки не могли да положат основите на бъдещото фигурно пързаляне. За това е трябвало да се появят други кънки- от желязо. Първото споменаване за такива кънки е в исландската сага за “ Фритьофе”, написана през 1380 год. Появата на новия тип кънки дала мощен тласък за развитието на бързото пързаляне с кънки и индивидуалното фигурно пързаляне, което по това време се изразявало главно в умението да се очертават предварително замислени фигури на леда, като се запази красива поза. Именно това привлякло много хора към този вид изкуство. Страстен поклонник на кънките бил великият немски писател Гьоте. Съхранени са дори картини, които са запечатили поета на леда, каращ в изискана поза. На нито един друг вид спорт, съществуващ в днешно време, не са посветени толково много картини, гравюри, рисунки и дори карикатури, както на кънки бягането и фигурното пързаляне.

Забележителна следа в историята на фигурното пързаляне е оставил художникът от ХVІІІ век Бенджамин Уест от Филаделфия. През 1783 год. той пристигнал в Европа и демонстрирал великолепни пластика, грация и смелост. Станало ясно, че американските фигуристи не отстъпват на европейските, дори ги превъзхождат в техниката на каране. Към този период се отнася и появата на първия учебник по фигурно пързаляне. Англииският лейтенант артилерист Роберт Джоунз, отличен майстор на пързалянето, издал “ Трактат за карането на кънки”, в който описал всички основни фигури, които тогава били известни. Там вече се разбира техниката приизпълнението на дъги, спирали, осморки и много други елементи.