Не винаги отборът, овладял топката има възможност чрез бързи действия да изпревари противника и да получи числено превъзходство. Ако бързият пробив не е успял, налага се нападащият отбор да играе срещу организирана защита, за преодоляване, на която са необходими също организирани действия.
Различават се три фази на атаката:
- подготовка
- начало и развитие
- завършек
Първата фаза включва сближаване с противника, заемане на изходни позиции и разиграване на топката с цел създаване на благоприятен момент за започване на атаката.
Втората фаза включва решителни действия за непосредствената атака на коша.
Същността на третата фаза са стрелбата в коша, борбата за отскочила топка и евентуално повторната стрелба.
При постепенното нападение се срещат следните основни системи:
- игра с един център
- игра с два и три центъра
- игра без център
Нападение с един централен нападател
Това е най-често срещаната, т.нар. класическа система за игра в постепенно нападение. Тази система дава най-голяма възможност за игра без топка, характеризира се с взаимодействия и пресечки около централния нападател. Изходната позиция на централния нападател може да бъде на наказателната линия или дълбоко под коша.
Нападение с двама централни нападатели
При тази система централните нападатели могат да се разположат по следния начин:
1. единият централен нападател е на наказателната линия, а другият – отстрани на полето за 3 сек.
2. централните нападатели заемат места под коша, от двете страни на полето за 3 сек.
3. двамата централни нападатели се нареждат един до друг – отляво или отдясно на полето за 3 сек.
Различните варианти имат своите положителни и отрицателни страни.
Нападение без централни нападатели
Една много рядко срещана и прилагана система за нападение. Обикновено тя се използва в момента, когато на терена в състава на отбора няма централен нападател. Основен принцип тук е подаването на топката от едната страна и последователното поставяне на заслони от съиграчите от другата.
