Максим Стависки

0
335

Максим Стависки е руски и български състезател по фигурно пързаляне. Негова танцова партньорка и приятелка е Албена Денкова. Двамата са първите българи, които печелят медал на световно първенство по фигурно пързаляне.

Роден е на 16 ноември 1977 г. в Ростов на Дон, Русия.

През 1996 г. получава българско гражданство и започва да тренира с Албена Денкова, като техен треньор е Александър Горшков. През 2000 г. Денкова и Стависки сменят София с Одинцово, за да имат по-добри условия за тренировки.
След световното първенство през 2005 г. Денкова и Ставийски заминават да тренират в Делауеър, САЩ при Наталия Линичук и Генадий Карпоносов.

След приключване на състезателната си кариера Денкова и Стависки участват в множество шоупрограми. През сезона 2009-2010 г. стават хореографи на Бриан Жубер. През 2010-11 г. Максим съвместно с Александър Жулин работи като треньор на танцовата двойка Натали Пешала—Фабиан Бурза, които печелят златните медали на европейското първенство в Берн.

На 30 януари 2011 г. Албена и Максим стават родители на момче.

Спортни резултати

2007
златен медал на Световното първенството, Токио, Япония

2006
пето място на Олимпийските игри, Торино, Италия
златен медал на Световното първенството, Калгари, Канада

2005
пето място на Световното първенство
оттеглят се от Европейското първенство
национални шампиони

2004
сребърен медал на Световното първенство
сребърен медал на Европейското първенство
национални шампиони

2003
бронзов медал на Световното първенство
сребърен медал на Европейското първенство
национални шампиони

2002
седмо място на Олимпийските игри, Солт Лейк Сити, САЩ
пето място на Световното първенство
шесто място на Европейското първенство
национални шампиони

2001
десето място на Световния шампионат
осмо място на Европейското първенство
национални шампиони

2000
национални шампиони

1999
единадесето място на Световното първенство
девето място на Европейското първенство
национални шампиони

1998
осемнадесето място на Олимпийските игри, Нагано, Япония
седемнадесето място на Световното първенство
шестнадесето място на Европейското първенство
национални шампиони
1997
деветнадесето място на Световното първенство
седемнадесето място на Европейското първенство
национални шампиони

Награди и отличия

През 2007 е награден от Георги Първанов с орден Стара планина първа степен „за изключителния му принос за развитието на физическото възпитание и спорта в Република България.“

Спортист №1 на България – 2006

Спортист №2 на България – 2007

В Топ-10 при определяне на най-добър спортист на България – 2003, 2004

На 3 юли 2007 г. той и Албена Денкова са наградени с наградата за феърплей на Международната организация „Феърплей Мецанате“.

Максим Стависки и Албена Денкова са почетни граждани на Царево.

На 5 май 2006 г. в Зимния дворец в София той и Албена Денкова официално са наградени с чисто нов Hummer H3 от „София Ауто“. Автомобилът е показан на леда и става част от шоуто на световните шампиони.

Автомобилната катастрофа край Приморско.На 5 август 2007 г., след употреба на алкохол, Стависки предизвиква тежка катастрофа край Приморско, след като навлиза със своя Хамър (получен като награда от София Ауто 2006) в насрещното движение и удря челно лек автомобил Хонда, като преди това изблъсква автомобил Ауди от пътя. В катастрофата загива 23-годишният шофьор на Хонда-та, а 18-годишно момиче изпада в кома с опасност за живота (по-късно момичето е с травма на гръбначния стълб, която не му позволява да се храни самостоятелно и да се движи, и претърпява множество операции), а другите им двама спътници са ранени; самият Стависки е без наранявания.

Според установените от МВР факти, Стависки шофира с 1,1 промила алкохол в кръвта при 0,5 допустими, с превишена скорост и предизвиква катастрофата като навлиза в лентата за насрещно движение и удря челно колата на потърпевшите със своя джип. Малко преди инцидента той е спрян от патрулиращи полицаи, които, след като го разпознават, го предупреждават да кара по-внимателно и го пускат без да му вземат проба за алкохол.
По време на катастрофата Максим Стависки е лице на кампания на бТВ за безопасно каране по пътищата с наслов „Ако си пил, слез — искам да стигна жив“.
Първоначално прокурорът Иван Станев от Бургаска окръжна прокуратура подвежда под отговорност Стависки само за тежка телесна повреда. Няколко дни по-късно текстът е коригиран и е повдигнато обвинение в причиняване на смърт при шофиране в нетрезво състояние и тежка телесна повреда.Според Наказателния кодекс наказанието може да варира от три до десет години затвор.
На 10 януари 2008 в Бургаския окръжен съд започва дело срещу Максим Стависки. Същия ден делото е отложено за 30 януари, тъй като липсва законно упълномощен адвокат, който да представлява исковете на изпадналата в кома Мануела Горсова.На 30 януари Максим Стависки се признава за виновен по всички обвинения и делото протича по съкратена процедура. Постановена е 2,5 години условна присъда с 5 години изпитателен срок, 90 000 лв. за родителите на убитото момче и 80 000 лв. за родителите на Мануела Горсова, която към този момент все още е в кома. Съдът отхвърля иска от 2 милиона лева, предявен от бащата на Мануела.
На 7 април започва процесът по обжалване на условната присъда на Максим Стависки. В едномесечен срок Бургаският апелативен съд трябва да реши дали да бъде наложена ефективна присъда или да остане в сила условната. На 7 май апелативната комисия потвърди условната присъда на Максим Стависки. Паричното обещещение за близките на загиналия Петър Петров остава същото, докато това за семейството на Мануела Горсова е увеличено на 2 млн. лева.

През месец август 2008 година, в навечерието на обжалването на присъдата от страна на жертвите, телевизионният канал bTV показва свое разследване, в което се твърди, че Красимир Горсов, баща на пострадалата Мануела, харчи средствата, постъпили в сметката за лечението ѝ на ротативки.
През месец октомври 2008 година Върховният касационен съд публикува решението си, с което върна делото за преразглеждане в Бургаския Апелативен съд, с тежки констатации за слаб анализ на фактите в предните решения, липса на ясна мотивация за решенията, не взимане в предвид на генералната превенция и други.
На 5 януари 2009 година Бургаският съд публикува новото си решение, което изменя присъдата на Максим от условна в ефективна, запазвайки срока от две години и половина и увеличавайки обезщетенията за смействата на убитите и пострадалите.Решението бе гласувано с двама за и един възразил се, като възразилият се председател на съда Георги Кошничаров на нарочна пресконференция изрази мотивите за решението си, главно свързани с това, че решението на съда надали би имало толкова голямо значение за генералната превенция, колкото му се отдава.

По-късно през май 2009 присъдата на Бургаския съд е обжалвана пред Върховния касационен съд, който заменя ефективната присъда на Максим Стависки с условна присъда от 2 години и 6 месеца, с 5 години изпитателен срок.