История на фигурното пързаляне в България

0
223

За основоположник на фигурното пързаляне в България се приема Мирослав Богданов (по професия адвокат), известен с псевдонима д-р Дидионо. Той пръв опитва скокове и пируети на лед.

Първите инструкции за плъзгане и ходене по пързалка са дадени в ръководство отпечатано в Кюстендил през 1901г. от Големинов и Бланшуд. През 1938 год. до нас достига ръководството на руския фигурист Панин Коленкин.

През 20-те години вече определено се чувства навлизането на “изкуството пързаляне” в България, към което проявявват интерес не само младите. Членът на МОК Димитър Цоков донася от странство няколко чифта кънки, които подарява на свои роднини. Те предизвикват жив интерес и нова вълна от ентусиасти. Ледът на езерото на входа на Борисовата градина в София е предпочитано място за любителите на пързалянето. На 17 февруари 1929 г. се провежда състезание по “артистично пързаляне и бягане с програма”. Поради големия интерес към шоуто е въведена входна такса. Присъствали няколко хиляди зрители.

През 1930 г. се правят първите състезания за шампионата на София. По-късно частни лица заледяват стадион “Юнак” и всеки, който имал кънки, можел да се пързаля, заплащайки такса за входен билет. През февруари 1934 г. на същата пързалка софиянци гледат изпълнения на чуждестранни акробати.

Поради липсата на изкуствени пързалки, недостатъчна и примитивна екипировка, след Втората Световна война настъпва застой в развитието на ледените спортове – фигурно пързаляне, хокей и бързо пързаляне с кънки.

На 16 септември 1949 г. е учредена Републиканска секция по кънки и хокей на лед, първоприемник на Българска федерация по кънки и хокей на лед. В началото състезанията са от рода на градски първенства, без ограничения във възрастта. Създава се съдийски правилник, пригоден за нашите условия, под ръководството на Венцислав Ангелов, завършил висше физкултурно образование в Унгария. По-късно правилникът е преработен и допълнен от колектив в състав – Никола Нинов, Георги Костов, Александър Дичев и Стефан Додев. Състезателите сами заливат 250 м. ивица, за да я превърнат в писта за бързо пързаляне. 12 мъже и 2 жени правят първото състезание на 500, 1000 и 1500 (мъже) и 500 и 1000(жени). За първо републиканско първенство се счита състезанието през 1954 г. на заледената лекоатлетическа писта на стадион Васил Левски, спечелено от Елисавета Иванова и Георги Христов. Арена на първия шампионат по фигурно пързаляне е заледеният столичен колодрум.

През1960г. се изгражда стадион “Дружба” в София. През 1965 г. се слага началото на международен турнир София – Загреб, познат по-късно като купа “София”. През тези турнири минават бъдещи знаменитости като Катерина Вит, Анет Пьотч, Хайко Фишер и др. 31-ото и 32-ото издания (1997 и 1998 г.) са кръгове от Шампионските “Гран При” серии на ИСУ с първите парични премии.

1967 г. е годината, в която България става член на Международния кънки съюз (ИСУ). През 1985 г. фигурното пързаляне и хокея на лед се разделят в две различни федерации. Регистрирана е българска федерация по кънки. Година по-късно към нея се присъединява и шорттрека.

Възходът на фигурното пързаляне в България:

1966 г. – първо участие на България в зимна Универсиада (Торино – Италия) на Александър Пенчев и на състезание от европейски мащаб – “Пражка къпка” на Емил Димитров.
1975 г. – Евелина Панова за първи път представя България на световно юношеско първенство във Франция.
1979 г. – дебют на европейско първенство при жените с Маргарита Димитрова в Загреб.
1980 г. – дебют на европейско първенство при мъжете с Бойко Алексиев в Гьотеборг.
1981г. – България е представена в две категории на европейското първенство в Инсбрук – Цветанка Александрова и Бойко Алексиев.
1983 г. – на европейския лед в Дортмунд излиза за първи път българска танцова двойка – Христина Боянова и Явор Иванов.
1984 г. – дебют на България на олимпийския лед в Сараево с танцовата двойка Боянова – Иванов.
1986 г. – за първи път имаме участие в три катигории на европейското първенство в Копенхаген: Боянова – Иванов, Б.Алексиев и Петя Гавазова.
1988 г. – на ЗОИ в Калгари сме представени в две катигории П.Гавазова – жени и Б.Алексиев жени.