Дисциплини във фигурното пързаляне

0
79

Интернационалните състезания във фигурното пързаляне обхващат следните дисциплини: индивидуални състезатели, спортни двойки, танцови двойки и синхронно пързаляне.

Индивидуалните състезания са за мъже и жени и се състоят от кратка и волна програма. Те трябва да изпълнят скокове, пируети и стъпки, последователно свързани в програмата.

Спортната двойка е отбор от мъж и жена. Отборите показват групови елементи в синхрон, както и елементи от акробатични поддръжки, които са специфични за този вид дисциплина. Пързалянето при спортните двойки е трудно, защото постигането на синхрон изисква еднаква техника на владеене на пързалянето и подбиране на подходящите елементи в програмата. Скок от изхвърляне е типичен елемент при пързалянето на спортните двойки. Представлява движение, при което мъжът помага на партньорката си да се завърти във въздуха около себе си. Скокът от изхвърляне може да бъде единичен, двоен или троен. Друг характерен елемент за спортните двойки е паралелният пирует. “Спиралата на смъртта” представлява движение, при което мъжът се явява опорна точка, с едната си ръка държи партньорката, която се върти около него почти хоризонтално на леда.

Танцовата двойка отново е съставена от мъж и жена, пързалящи се заедно. Те се различават от това, че имат ограничени поддръжки (мъжът няма право да си вдига ръцете над главата). От тях се изисква завъртанията да бъдат изпълнявани като танц. Принципно партньорите не трябва да се разделят на повече от две ръце разстояние. Те трябва да са в “танцов пакет” през цялото време. Танцовото фигурно пързаляне има три основни компонента: задължителен танц (съставляващ 10% от оценката); оригинален танц (40% от общия сбор); волна програма (останалите 50% ). При задължителния танц Международният кънки съюз (ISU) избира музиката (валс, полка, румба и др.) За оригиналния танц е характерно, че състезателите трябва така да направят хореогрофията на танца, че едни и същи стъпки да не пресичат средната линия на пързалката. Волната програма е с продължителност от четири минути. Състезателите изпълняват сложни и нетипични поддръжки, за да печелят повече точки.

Синхронното пързаляне е най-новата и бързоразвиваща се дисциплина във фигурното пързаляне. През 1950 година от университета в Мичиган полагат основите на днешното синхронно пързаляне. През 1966 година се състои първото международно състезание. През 1994 година Международният кънки съюз официално признава синхронното пързаляне като пета дисциплина. Отборите се състоят от 8 до 24 състезателя. Програмите се оценяват по скоростта и унисона, с който пързалят, трудността на съчетанието, синхронът между главите, краката, ръцете и тялото, линиите трябва да са правилни. Състезателите трябва да представят добре балансирана програма с разнообразие от движения – кръгове, линии, блокове и стъпки. При състезания програмите са кратка и волна. Кратката е с продължителност 2 мин. и 40 секунди, а волната програма, в зависимост от възрастовата група, е между 3 минути и 4 минути и 30 секунди. Оригиналните движения и креативността са много важни, като допълнение към техническите елементи.